Татуировките представляват вмъкнати под кожата оцветени материали. Първите татуировки сигурно са се появили по случайност. Това най-вероятно се е случило при търкането с изцапана с пепел ръка на някоя рана. След като раната зараснала белега е останал за постоянно. За съжаление не разполагаме с много факти, свързани с появата на татуировките. Най-старите за сега татуровки пренадлежат на човек, чието тяло е било намерено през 1991 година замръзнало в планина между Австрия и Италия.

Археолозите твърдят, че този мъж е на поне 5000 години. По неговото тяло има 57 татуировки : кръст на вътрешността на лявото коляно, шест прави линии, дълги 15 сантиметра по-горе от бъбреците и многобройни успоредни линии на глезените. Разположението на татуировките навежда на мисълта, че човека вероятно е бил подложен на лечение на артрит. В 1948, 120 мили северно от границата между Русия и Китай, руския археолог Сергей Руденко открива група гробове с мумии, датиращи от около 2400 пр.н.е. година. По техните тела има изобразени животни, които са имали магическа стойност. Напълно е възможно също така татуировките да са показвазвали и общественият статус на индивида в общността. Египет : В древният Египет е съществувала практика да се татуират жени-жрици с обредна цел ( между 2160 година пр.н.е. и 1994 година пр.н.е.). Татуировките са представлявали група от точици и чертички, подредени в абстрактни геометрични фигури. Малко по малко египтяните са разпространили практиката на татуиране по целият свят – в Крит, Гърция, Персия и Арабия. Около 2000 година пр.н.е. тази практика достигнала и до югоизточна Азия ( западните азиатски номади ), от където по-късно се разпространила и в Япония. Япония : Най-ранното свидетелство за татуиране в Япония е намерено под формата на боядисани или гравирани статуетки-лица. Тези статуетки датирали от преди 3000 години пр.н.е. Най-вероятно са служили като заместници на живите индивиди, които е трябвало да придружат мъртвеца при пътуването му към неизвестното. Татуировките имали религиозна и/или магическа стойност. Първото писмено свидетелство за татуиране в Япония датира от около 297 години пр.н.е. Японците са се интересували от това изкуство предимно с религиозна цел. Техните татуировчици са били безспорни майстори. Традиционната японска татуировка обикновено е по цялото тяло. Полинезия : Полинезииските татуировки се смятат за едни от най-сложните и умели в древният свят. Те също са имали религиозна цел. Често индивида е татуиран през целият си живот, докато се покрие цялото му тяло, включително и лицето. В Самоа най-често са се татуирали представителите на видни семейства и вождовете на племената. Татуировките са се правили след встъпването на младият вожд в пубертета и са бележили неговото съзряване като мъж, както и ръководната роля в племето. Първата френска експедиция в Самоа през 1787 година докладва, че „бедрата на мъжете са татуирани по такъв начин, че човек може да си помисли, че са облечени, въпреки че те са почти голи“. Тази практика на татуиране се пренася в Нова Зеландия, а по-късно и в Европа. В Хавай особено разпространено е било изкуството на татуиране, наречено „какао“. Татуировките са служили не само за декорация, но и за различаване на отделният индивид, както и за запазване на здравето и духа.Мъжете обикновено са се татуирали по ръцете, краката, тялото и лицето сложни плетеници, имитиращи плетени тръстики или други естествени фигури. Жените най-често са си татуирали краката, пръстите, китките и езика. Спристигането на западни мисионери татуирането е почти прекъснато, тъй като църквата е против това изкуство. Смятало се е за езически обред. Нова Зеландия : Както казахме татуировките в Нова Зеландия са били пренесени там от Полинезия. Те отличавали индивида племето, както и отделните племена едно от друго. Отразявали най-важните моменти от живота и подвизите на предците. Индонезия : Борнео, Индонезия е едно от малкото места по света, където традиционното родово татуиране се практикува в продължение на хиляди години и до днес. До скоро много племена почти не са имали контакт с външният свят, в резултат на което те са запазили традиционният си начин на живот, включително и татуирането. Родината на така наречените днес „трайбъли“ е именно Борнео. Тайланд/Индия : И до днес особено разпространен в Тайланд и Индия е мотива за митичният монах Хануман. Той се рисува върху тялото от монаси, като се смята че те влагат магическа сила в татуировката. Жени не се татуират, защото е забранено жена да докосне монах, а пък се смята, че жените са достатъчно силни. Африка : В Африка, където хората са с тъмна кожа е било трудно да се правят цветни татуировки. Те са използвали друга техника, която не е точно татуиране. Те са повдигали кожата и са правили ряз с нож или друг остър предмет, след което са „вграждали“ специален пясък или пепел. Получавали са се релефни рисунки, подобно на браилово писмо. Гърция/Рим : Гърците са учили татуиране от персииците. Техните жени са смятали татуировките за екзотични белези на красота. Римляните пък са възприели татуирането от гърците. Най-често са татуирали робите, изнасяни за Азия с надпис „платен“. Татуировките също така са използвани и за наказание. Когато Константин става император и премахва забраната върху християнството много татуирани роби, затворници, гладиатори са изгонени от Рим. Константин смятал, че човешкото лице е подобие на лицето на Бог и не трябва да се замърсява или обезобразява с татуировки. Келтите : Келтските татуировки обикновено били двойни или тройни сини спирали. Плетениците също са били разпространени. Те са оформяли сложни плитки и лабиринти, което е символизирало възможните пътища на живота. Централна/Южна Америка : В Перу са намерени мумии на татуирани инки. Когато през 16 век Кортез и неговите конкистадори достигат до Мексико ( 1519 година ), те са ужасени от факта, че месните хора не само почитат статуи и идоли на дяволи, но и си ги рисуват по телата. Испанците, които до тогава не познавали татуирането приписали това на сатаната. Северна Америка : Татуиране е било разпространено сред коренните жители на Северна Америка – индианците. Рисунките са Символизирали проявената храброст при битка или лов. В северозападна Америка жените са си татуирали брадичките, като знак че са женени или да покажат своят племенен статус. Първото специализирано студио за татуировки е било открито в Ню Йорк през 1846 година. Негови клиенти са предимно войниците, участници в гражданската война. През 1891 година Самюъл ОРайли изобретява и първата електрическа машинка за татуировки ( дерматограф ). Англия : След завръщането на капитан Кук от пътуването му към Полинезия татуирането се разпространява бързо сред моряците. В 1862 година малко преди да се качи на трона крал Едуард VII си татуира кръст на Йерусалим, с което татуирането става модерно сред британската аристокрация. Франция : През 18 век френските моряци се връщали от пътувания татуирани. През 1861 година корабният лекар Морис Бърчър публикува своите изследвания за медицинските усложниения при татуирането. След тези публикации флотата и армията забранява татуирането на служещи войници.

П.С.
Няма режим на тока като бонус

Нашите проучвания направени въз основата на очакваното демографско развитие на региона, както и базирано на народопсихологията на българският народ и интелектуалният му потенциал към момента сочи следният вероятен сценарий относно състоянието на страната към 2050г. В България населението ще бъде съсредоточено почти изцяло в няколко основни града: Северна България – Видин, Търново, Русе, Свищов, Варна и Разград; Южна България – София, Стара Загора, Пловдив, Кърджали и Бургас. Населението на сраната ще бъде около 6,5 милиона души, от тях 3,5 милиона българи; 2 милиона роми и 1 милион с турско самосъзнание. Градовете Разград и Кърджали ще имат полуавтономен статут и ще приютяват окло 60% от жителите с турско самосъзнание. В София ще живеят около 2,5 милиона българи а останалите ще бъдат разпръснати по останалите гореизброени градове. Селата и по-малките градове ще опустеят напълно, относно перспективи и начин на живот. Те ще се превърнат в гета, където ще се настаняват номадстващи ромски племена, които ще представляват реална заплаха за мира и спокойствието на страната. Тези племена, наброяващи близо 2 милиона души , периодично ще нападат големите градове, с цел ограбване и прехрана. Пътуването между отделните градове ще става само с военнизирани конвои. Всички българи, и мъже и жени, ще са преминали задължително военно обучение по подобие на Израелската армия и ще отбиват наборна военна служба. Техническият потенциал на нацията, ще бъде близко до нулата, като ще разчитат на инженери внесени от азиатските страни, понеже техните образовани и с интелектуален капацитет над средния кадри, ще емигрират у нас или в Западна Европа. Богатството на нацията ще е съсредоточено в един процент от населението, което ще живее в силно охранявана зона в полите на Витоша. България ще бъде отново диктатура опитваща се да изглежда като президентска република. Всякакъв опит за справяне с войнстващите ромски племена, спъващи развитието на нацията, ще бъде пресичан от Българският Хелзинкски комитет, препречващ всеки един опит за решаване на проблема под предлог на етническа дискриминация. Земеделието ще бъде напълно унищожено и ще се разчита на внос и хуманитарни помощи. Туризмът ще се развива, на основата на екстремен спорт по оцеляване, като ще бъдат изградени силно охранявани лагери на отделни места като Банско, Пампорово и по морето. България ще отпадне от Европейският съюз още през 2030 г. Българите няма да имат разрешение да пътуват извън страната под страх от смъртно наказание. Възможен е вероятен военен конфликт на балканите и разпокъсване на България към 2060г. Спасението на държавата е възможно само ако до 2020г. се вземат мерки за повишаване на раждаемоста сред българите с българско самосъзнание, направят се основни преобразувания и стратегия за развитие на образованието и науката и се гарантира неприкосновенноста на частната собственост и честта на населението . Ромите трябва да живеят в специални зони подобни на индианските резервати, като не се допуска да се разраства техният паразитизъм, но всеки които иска да се интегрира да му се дава възможност чрез субсидирано от държавата образование. Хората не трябва да бъдат карани да издържат елементи, които по никакъв начин не спомагат за развитието на страната, а напротив претендират, че някой е длъжен да се грижи за тях защото не притежават и не желаят да придобият никакви знания и умения, даващи им шанс да изкарват сами средствата за прехраната си, чрез упражняването на трудова дейност. Всяка държава, която кара способната част от населението си да работи за благото на неспособната част е обречена на упадък и изчезване от картата на света.

* /bin – съдържа основните програми на операционната система, без които тя не би функционирала правилно. Повечето програми от тази директория може да се изпълняват от всички потребители. Тя е присъства и в пътя по подразбиране на всички потребители.
* /boot – съдържа ядрото на операционната система, както и други файлове, необходими за правилното функциониране на ядрото.
* /dev – съдържа файловете отговарящи за хардуерните устройства на компютъра. Файловете в тази директория са достъпни само за четене от потребителите.
* /etc – съдържа глобалните конфигурационни файлове на операционната система и нейните програми. Някои от програмите може да пазят конфигурационни файлове и на други места.
* /home – съдържа домашните директории на потребителите. Тук за всеки потребител се създава отделна директория в която може да се съхраняват конфигурационни файлове или документи от различен тип. Специфичното в тези директории е начина на разграничаването на конфигурационните файлове и поддиректории от обикновените, а именно чрез добавяне на точка в началото им. Повечето файлови мениджъри скриват файл или директория, който започва с точка.
* /lib – директорията съдържа най-важните споделени библиотеки на операционната система – glibc-solibs. Тези библиотеки се наричат споделени (shared object), защото повечето програми ги използват при изпълнението си.
* /lib/modules – също много важна директория. Тук се съхраняват модулите на ядрото, т.е. драйверите на операционната система. Туй като всяка Линукс система може да има повече от едно ядро, то в тази директория се създават поддиректории с номера на всяко едно инсталирано ядро.
* /mnt – незадължителна системна директория. Тя се създава автоматично и нейната цел е обединяването на всички монтирани устройства на едно място. Линукс обаче не ви ограничава да монтирате устройства в други директории.
* /opt – тук повечето дистрибуции инсталират графичните среди като KDE и GNOME.
* /proc – това е специална директория в която няма реални файлове. Посредством тази директория вие имате достъп до различни параметри на ядрото, както и до различна информация пряко предоставяна от ядрото на операционната система.
* /root – домашната директория на свръхпотребителя. За обикновения потребител тази директория е заключена и той няма никакъв достъп до файловете в нея.
* /sbin – важна системна директория с множество програми за управление на операционната и файловата система. Тази директория не е включена в пътя по подразбиране на обикновения потребител. Всички програми в тази директория искат root привилегии, за да работят.
* /tmp – директория в която програмите записват временните си файлове. Тя има неограничен достъп за всички потребители. В нея обаче може да има поддиректории създадени от програми, които да са недостъпни за обикновените потребители.
* /usr – директория с множество поддиректории. Тук се пазят повечето инсталирани програми, помощната информация и др.
* /usr/X11R6, /usr/X11 – в тази директория се пазят файловете на графичния сървър, шрифтовете му и неговите библиотеки.
* /usr/bin – съдържа бинарните файлове на инсталираните програми, които не са важни за нормалното функциониране на операционната система.
* /usr/doc – част от документацията на програмите. Тук се съхранява Linux-HOWTO.
* /usr/include – тази директория е необходима само ако ще се инсталират програми от изходен код. Тук се пазят заглавните C файлове на инсталираните библиотеки и програми, които са необходими за инсталиране на други програми.
* /usr/info – част от документацията на Линукс. Достъпа до нея се осъществява чрез специална програма – info.
* /usr/local – директория в която по подразбиране се инсталират програмите компилирани от изходен код. Тази директория копира структурата на /usr.
* /usr/man – най-мащабната част от Линукс документацията. Тук се съхранява ръководство (manual page) за почти всички инсталирани програми. Достъпа до тази информация се осъществява с програмата man.
* /usr/lib – важна директория, в която се съхраняват повечето инсталирани библиотеки. Тези библиотеки не са необходими за работата на операционната система, а за работата на допълнително инсталирания софтуер.
* /usr/share – също важна директория. Тук програмите инсталират файловете, необходими за тяхната правилна работа.
* /usr/src – в тази директория се пази изходният код на Линукс ядрото. Той е необходим само когато ядрото ще се прекомпилира. И тук подобно на /lib/modules може да има код на повече от едно ядро. Те се съхраняват в директории, различаващи се с номера на версията. В директорията /usr/src присъства и линк linux, който сочи към една от директориите съдържащи изходен код.
* /var – системна директория съдържаща предимно логове на програмите и система, както и опашка с отложените или предстоящи задачи за автоматично изпълнение. Директория съдържа и друга информация, като пристигнали писма, файлове заключващи дадени процеси и сокети на работещи в момента програми.

В повечето директории обикновения потребител има права за четене, но не и за запис. Някои директории (като директорията /root и някои от директориите с логове) обикновения потребител няма никакви права. Обикновения потребител има пълни права единствено над файловете в собствената му директория и над собствените права в /tmp директорията. Тази организация затруднява значително инсталирането на зловредни програми (например вируси), тъй като те ще имат достъп единствено до файловете на потребителя, който ги изпълнява.

Досега многократно се спомена понятието права на потребителя и сега ще изясним какво е това право на потребителя на извърши определено действие, видовете права и това как се задават. Във всяка Линукс система има няколко вида потребители организирани в групи. Всеки файл може да задава три вида права за потребителя, три за групата и три за всички останали. Тези права са:

* право за четене (r)
* право за запис (w)
* и право за изпълнение (х)

Ето казаното в таблична форма:
Собственик Група Всички останали
r w x r w x r w x

Правата на всеки файл може да се видят с командата ls -l. Ето пример на нейният изход:

#ls -l

drwx—— 40 dino users 1024 Sep 8 14:51 .

drwxr-xr-x 7 root root 1024 Aug 18 19:23 ..

-rw-r–r– 1 dino users 30 Sep 8 18:17 sample.txt

drwxr-xr-x 2 dino users 1024 Sep 8 18:19 sample

Тук файловете, които започват с d всъщност са директории, а sample.txt е единствения истински файл. В този пример файла sample.txt има следните права:

* собственика на файла е dino и той може както да чете, така и да записва в него. Тук трябва да се отбележи, че групата към която принадлежи един файл може да не съвпада с групата на собственика на файла.
* групата на файла е users и всички в тази група могат да четат от файла.
* всички останали могат да четат файла.

Ако разгледаме директориите, ще видим че те имат флаг за изпълнение (execution). Тук обаче този флаг има друго значение, а именно – право за търсене (search). Ако един потребител няма това право, то той не може да отваря директорията, но все още има достъп до файловете в нея. За да може да прочете един файл в този случай обаче, е необходимо потребителя да знае името на файла и пълният път до него.

Освен тези права файла може да има още един флаг – SUID и GUID. Файл с такива флагове се изпълнява с привилегиите на потребителя или с привилегиите на групата, която изпълнява файла. Тези флагове се считат за много опасни и тяхното използване трябва да се ограничава.

Командите, които променят собственика и/или групата на файла и неговите права са съответно chown и chmod. Ако трябва да се променят правата на sample.txt, така че да бъде изпълним от всички, то трябва да се напише следното:

#chmod +x ./sample.txt

Синтаксиса на командата е много прост: + включва, а – изключва даден флаг. Чрез r, w и x се уточнява кой флаг трябва да се промени.

По този начин се променя даденото право глобално. А ако трябва да се промени само за собственика или групата например? В този случай пред знака + или – се постява опция чии права трябва да се променят, като опциите са следните:

* u – собственика (user)
* g – групата (group)
* о – всички останали (others)
* а – всички (all), като това е опцията по подразбиране.

Цялата статия ТУК.

Отваряме за едит /etc/rc.conf и вътре за pf ни трябва:

Следващата стъпка е основното – правилата в /etc/pf.conf. Тук е малко по-особеното – трябва да се деасемблират пакетите, да се сетне нужната ни дължина, да се асемблират обратно и тогава да се изпратят. Дадените примери са за една машина, която ще се връзва и един ethernet interface, но не е проблем да са повече лан-картите, или пък от една лан-карта да отива кабел в switch, друг router или някакъво друго мрежо-capable дивайсче
Ето какво ни трябва в /etc/pf.conf:

Последните 2 реда са за пример – за всеки запис – нов нат като предходните. Ето краткото обяснение на горенаписаното:

scrub-овете служат да си поиграем с пакетите. Накратко какво става: на изходящите пакети слагаме TTL 65, а на входящите – 25. Така сме сигурни, че входящите пакети ще пристигнат до машината, която ги чака и няма да бъдат загубени по трасето.

nat-овете map-ват пакетите и след като се получи отговор се пращат до машината, която ги е изпратила първоначално. Идеята с няколко думи е, че ако машина М1 изпрати пакет до сървър S1, mинаващ през рутер R1, то nat-ът на R1 изпраща пакета “от негово име” като прави таблица, в която се пази информацията, че резултатът ще се препрати обратно до М1. S1 отговаря на R1 и nat-ът пренасочва пакета към M1.

И за променливите: $ext_if е лан-картата с жицата от доставчика. $all_if – списък с всички интерфейси, с които искам да работя. Изглежда по този начин: all_if=”{ rl0 re0 lo0 }”. int_machines> е таблица с IP-тата на всички машини от вътрешната мрежа. Ето как се създава подобна таблица:
table {\
,\
\
}
Трябва да се обърне внимане на предпоследния ред – няма запетая накрая
също е таблица, изглежда по същия начин като (с други ип-та вътре естествено :>). За мое улеснение в таблицата с IP-тата на машините във вътрешната мрежа не съм набил IP-тата вътре. Предварително са създадени променливи с името на всяка от машините и нейното IP и после тези променливи са написани в таблицата. Още един плюс за таблиците – динамично може да се вкарват IP-та, но това е тема на друг разговор…
Бием един рестарт заради кърнела и сме готови
Статията е взета от ТУК.